Няма КОЙ да попита Къде е Люба ? и да защити критичния тон в журналистиката !!!

Преди няколко дни от телевизия Би Ай Ти свалили от екран предаването на Люба Кулезич, заради конфликт с изпълнителния директор Симона Ангелова, относн критичния и шумен тон по наболели обществени теми. И си викам аз, простия невежа ще наскачат в защита на своя колега не само от Съюза на Европейските журналисти България, ами и от Съюза на Съветските журналисти територия България. Правя си аз някакви сравнения с някакъв Виктор с фамилия Николаев. Нищо подобно не се случва вече няколко дни. И се питам по какви критерии тези занаятчии на /не/свободното слово решават да защитят свои колеги, и как решават кои да хвърлят на вълците като жертвени агнета ? Помня как част от тези занаятчии /не всички/ излязоха на фас почивка пред Министерски съвет с лозунги : "Къде е Ани ?", "Мълчанието убива", "Мълчанието обслужва задкулисието" и други. Голям протест, голяма работа даже един депутат се раздели с депутатското си място. Помня обаче и как тези занаятчии на /не/свободното слово и техните организации доброволно и съзнателно не попитаха:  Къде е Иво ? при "изгонването" на Иво Инджев от БТВ; Къде е Васко ? при "изгонването" на Васил Иванов от Нова телевизия; Къде е Диляна ? при "изгонването" на Диляна Гайтанджиева от в. "Труд; Къде е Чавдар ? при свалянето на карикатурите на Чавдар Николов от каналите на Нова телевизия; Къде е Прас Прес ? при очевидните опити да се унищожи вестника без разпространение. Примерите за задаване на този въпрос са доста, но не се задават публично и не се търсят отговорите им. Нима това мълчание не убива, и не обслужва задкулисието ? По тези теми занаятчиите на /не/свободното слово оглушително мълчат, а и няма КОЙ да ги попита. За каква четвърта власт работеща в полза на обществото и коректив на официалната власт можем да си говорим, когато парите и политиката им задават дневния ред ? Знам, че отговор на тези въпроси няма КОЙ официално да даде, все пак хладилника и суджука са по-силни от етиката и морала на територията на Бай Ганьо Суджука. Жалко, но факт. Съпротивителни сили за подобрение към момента липсват. Тук някъде се сетих за оня велик виц от времето когато днешните управляващи антикомунисти бяха активни партийци, комсомолци и пионерчета.
Срещат се двама журналисти. Един съветски и един американски. Американеца казал:
В Америка има свабадо на словото, мога да застана пред Белия дом и да напсувам Рийгън на висок глас, и никой нищо няма да ми направи.
Съветския журналист се почесъл по главата и казал:
Ами и при нас е същото ! И аз мога да застана на Червения площад и да напсувам Рейгън на висок глас, и никой нищо няма да ми направи.