Публикации

Показват се публикации от август, 2019

Как да защитим правата си в ресторанта и да запазим доброто настроение

Времето, прекарано с близки и приятели в заведение, ни носи едни от най-приятните изживявания, които можем да имаме в дългите и топли летни вечери. Приповдигнатото настроение, положителните емоции и желанието да ги запазим могат да притъпят нашата чувствителност към евентуално незачитане на правата ни като потребители.  Ако в менюто липсва грамажът на предлаганите ястия или едва при представянето на сметката стане ясно, че обявената цена е за посоченото количество риба, но в суров вариант, а не след термична обработка, просто трябва да реагираме. Същото важи и когато сме привлечени от промоции с „тайни условия”, за които разбираме впоследствие и сме лишени от възможността реално да се възползваме от обещаните отстъпки. Не се налага да правим компромис при възникването на каквито и да било нарушаващи законовите ни права неудачи, тъй като ресторантьорите имат своите задължения, а ние като клиенти – правото по цивилизован начин да изискваме от тях да ги спазват стриктно.   

България е приказна страна и вълшебници дебнат отвсякъде

Оказва се, че България е приказна страна и „вълшебници”   се появяват от всякъде. Първия нашумял такъв беше мамин Делянчо, когото държавата „забеляза” чак когато беше вече успял млад мъж или нещо такова беше представянето, който се оказа по-чист от неродена девственица. Днес той не е чак толкова млад, но продължава да преуспява със завидно бързи темпове. Предпоследния „вълшебник” окрит лично от Бай Ганьо Суджука вече е представен пред заразените от политическа чума консуматори на територията МУ като особено опасен терорист. Оказва се, че най-големите вълшебници винаги са така да се каже на държавна хранилка без значение дали са заплата или на други вълшебства с нея. Днес стана ясно за още един такъв вълшебник, който на 21 години законно е придобил имоти за над 500 000 лева, и същевременно учи в Лондон. Какво мога да кажа ??? Хвала на такива млади вълшебници, хвала и на техните родители шетъщи цял живот из високите етажи на властта, и оцеляващи с мизерните си чиновнически заплати