Цирковата постановка на Павлова и Борисов в създадените от самите тях проблеми около предстоящото председателството на Съвета на ЕС

Днес всеки има право да празнува каквото иска, Ден победа или Ден на Европа. В този ден е хубаво да си запитаме и какво става с подготовката на председателството на Съвета на ЕС. Докато се чудим какво става,малкият медиен пожарникар с големи мощности Лиляна Павлова /всички знаем кой е главния пожарникар на Републиката, палещ и гасящ пожари според личните му нужди/ реши да се оплаче, колко сме закъснели и как ще трябва да се харчат ударно бюджетни средства над определените без да се отчитат. За сега се замитат истинските причини за забавянето в подготовката на събитие, което се знаеше години напред, че предстои а и медиите от високото си 109 място по свобода на словото не се интересуват изобщо от тях. Изкуствено създадения от политиците пожар в ситуацията е, че председателството се изтегля с шест месеца напред заради излизането на Великобритания. С какви „спешни„ проблеми пламенно ни запозна диригента на чисто новото ни министерство:

Има доста тежко закъснение в ремонтните дейности на НДК, където е предвидено да се провеждат основните мероприятия

Има доста недофинансирани дейности

Трябва да се обявят над 10 обществени поръчки, свързани с логистика, трансфери, кетъринг

Идентифицирани са проблеми също със сигурността и  озвучаването

Закъсняват още ремонтите в резиденция Бояна, липсата на достатъчно подготвени държавни чиновници  и какво ли още не.

Как стояха нещата към 29.04.2015 г. цели три години преди важният ден, когато Бойко Борисов пак беше официално на власт, когато подготовката се водеше от възможно най-европейския разбирач обитаващ територията – Миглена Кунева. Ще цитирам част от стенограмата от изслушването на г-жа Кунева относно председателството на България и Шенген. Тези, които искат да се запознаят подробно – това е линка към стенограмата. Като слушам малката пожарникарка с големи мощности Лиляна Павлова, и чета стенограмата имам лошото усещане, че сме си все още там в 2015 г. Интересна е наглостта на новите/стари управляващи в опитите да търсят оправдания и виновници извън самите себе си. Има ли разлика от поставените тогава и сега проблеми ? Какво са правили всички /без/отговорни политици и Бойко Борисов, който е главния виновник ?  Ще има ли последствия за виновните, и за чия сметка ще са по-скъпите разходи възникнали от забавянето ? Хубаво е да се види и несериозния подход на правителството на Борисов II, и типичните Ганьовски тънки сметки  оказващи се в края доста солени и платени то матряла.

Едната е, разбира се, темата за Шенген, много важна тема.Другата е подготовката на България за председателството, за което само изглeжда, че има време. Всъщност за първо председателство, както ние ще имаме, времето е много малко.
Днес Министерският съвет прие по мое предложение създаването на работни групи – пет работни групи, които са свързани с финансирането, с обществените поръчки, с административния капацитет, с изработването на приоритетите и с културната програма и програмата по комуникациите. Пет министри са начело на тези работни групи. Самите работни групи се съставят в рамките на 14-дневен срок, в този срок стават самите работни групи.
Тази година по всяка вероятност няма да има финансиране за нито една дейност, свързана с председателството, заради състоянието на бюджета.
Има една програма по комуникации, половината от която е в Министерството на външните работи и те правят своите дейности през нея. Основната част, която е доста скромна и служи за комуникации вътре в страната, всъщност тази година по всяка вероятност ще отиде почти цялата за засилване на административния капацитет. Това са езикови курсове, обучение, всичко, което можете да се сетите, защото отникъде другаде не могат да се намерят средства.

………………………………………

Най-напред да ви кажа, че по отношение на това какво е направено за председателството, всичко възможно е направено, без пари към този момент. Тоест ние имаме анализ какво ще ни трябва. Бюджетът за председателството още не е изцяло готов, защото примерно трябва да се остойности, да речем, един ремонт, което обаче няма как да е ясно, преди да са съставени групите и преди да се направи това нещо фактически. Но процедурата всъщност стартира на 12 януари по време на публична конференция в гранитната зала на Министерския съвет. След това променихме постановление № 85, което е постановлението за координацията след влизането ни в Европейския съюз, и създадохме специален координационен механизъм за подготовка на председателството, с национален координатор, тоест административната инфраструктура е факт. Може би на вас ви се струва малко бюрократично, но председателството с всички обществени поръчки, с начина, по който се взимат решение е в добрия смисъл на думата бюрократична процедура, за да може, както вие казвате, да се знае кой отговаря.
След това си изготвихме проект на план за подготовка на председателството. Мина първият етап на съгласуване и направихме петте раздела – нека да ви ги кажа:
Административен капацитет;
Инфраструктура, логистика и сигурност;
Комуникационна стратегия и културна програма;
Финансиране и обществени поръчки;
Приоритети и програма на председателството.
Нашето председателство е последното. След него завършва легислатурата на Европейския парламент и на Комисията. Което е трудно, но е добре, защото ще имаме много файлове за приключване, много директиви, които трябва да приключим. Тук естествено трябва да знаем кои от тях имат шанс да бъдат приключени, защото са достатъчно зрели и достатъчно съгласие можем да натрупаме по тях.
Може би най-важното е, че ние ще имаме честта да направим многогодишната финансова рамка, тоест бюджета за следващите години.

……………………………………..

Ако искаме вече да започнем да говорим, че България ще бъде председател през 2018 г., това можем да го направим без съмнение със сегашните ресурси, които не са изключително щедри, но мисля, че може да свършат работа.
След като получихме информация от всички министерства, ние сме в етапа аналитичен доклад за административния капацитет. Това всъщност е най-важното. Административният капацитет не е някаква дистанцирана цел. Това означава хората, които ще водят преговорите, трябва включително и да знаят как се водят преговорите по съответните директиви. Сигурно ще се наложи да увеличим администрацията, защото тя ще бъде и тук, и в Брюксел.
Ние сме взели решение председателството да се прави в София. Ако някое министерство може да направи неформален съвет някъде другаде, добре. Но няма как примерно в един чудесен град като Велико Търново или в Пловдив да правим цялата логистика по още един неформален съвет или формален извън София. Това е охрана, това са хотели, това са 23 преводни кабини, на 23 езика. Ако си помислите какво количество преводачи ще са необходими, включително и от малтийски например, това са сериозни неща, които трябва да преценим и направим.
За подготовката специално по административния капацитет, за който аз съм особено амбициозна, защото каквото успеем да научим, то остава завинаги в страната. Тези хора ще продължат да работят. Това ни дава огромен шанс.
Ние сме ангажирали Института по публична администрация и Дипломатическия институт, които се занимават със стажове, работни посещения в държавите членки и т.н.
От вътрешната комуникационна стратегия ще финансираме всъщност обучението на администрацията по причини, за които ви казах преди малко.
До края на годината се очаква да бъде изготвен проект по оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския социален фонд и в периода 2016 – 2018 г. да вземем малко бюджет от този Европейски фонд.
Индикативният проект е 6 млн. лв. съгласно пътната карта за изпълнение на стратегията и развитие на държавната администрация 2015 – 2020 г. Това са пари, които остават в България. Каквото успеем да научим, каквото успеем да направим за администрацията, то остава.