Волен Сидеров цъфна, върза и роди мисълта за светло евразийското бъдеще заедно с Турция

Волен Сидеров впредаването Неделя 150 по Българско национално радио:  „Няма да цъфне и върже българската нация с маханетона субсидиите, няма да стане стандартът по-голям, но очевидно те дразнят, защото си давам сметка, че хората са изгубили доверие в политическите партии, тъй като животът им не се подобрява така, както искат...“.

Виждате ли колко е брутално, как един самозабравил се индивид, получил правото да гребе от кацата заблуждавайки най-бедните, че ще подобри съществуването им, си е вдигнал рязко жизнения стандарт и мирогледа над матряла.

Това твърдение на руският патриот другаря Сидеров не е много достоверно. Има голяма вероятност ако хора като него нямат достъп да държавната каца и ковачница на закони, не само да цъфненем, вържем ами дори и да задминем напредничавите нации.  Виждаме обаче, че за дългото време другаря Сидеров доста добре е минал през метаморфозите на флората. От един невзрачен говорител по кабеларка, цъфна в българската политика, с основната помощ на Валери Симеонов /след това се плюха е храцаха, но в името на келепира се прегърнаха /. След като влезе там върза достатъчно балъци за да си осигури достъп да лесно  финансиране и търгуване на златното си пръстче /помните как крепеши не идно или две праветелства, срещу какво можем само да гадаем/. След като си осигури добър личен стандарт, осигурил си е и някакъв бизнес  /няма лошо в това стига да си го е заработил извън политиката/, прегърна се с Бай Ганьо Суджука и забрави за редицата обещания, докато летеше в скъпи авиокомпании да скъпи курорти и дестинации с неясно финасиране /отказва да даде обяснение от къде са парите за воаяжите му/, избегна и ред съдебни преследвания дори на борда на самолет на Луфтханза благодарение на статута си на народен представител. След тези бурни десетилетия на висок жизнен стандарт осигурен една част с парите на данъкоплатците Сидеров започна да ражда велики мисли. Някои от които си противоречат с онези мисли и тези, с които драпаше с нокти и зъби да стигне до Парламента. Та вече глобално важния Сидеров мечтае за съюз с Турция, с която плашеше избирателите си в ранните си политически години.